Разпространение, таксономия и численост на вида

лухарът е типичен палеарктичен вид с борео-монтанно разпространение. Ареалът му се простира от Иберийския полуостров и Шотландия. Повече...

Местообитания

В Европа глухарят обитава главно планински райони между 1200 и 2000 м надм. в., но на места се среща и по-ниско. Структурата на гората е основният фактор, който определя доколко едно местообитание е подходящо за глухари. Повече...

Биология и екология на вида

Възрастните индивиди са основно растителноядни, като животинска храна приемат по изключение. През пролетта, лятото и есента глухарите се хранят с листа, филизи, пъпки и плодове - основно боровинки, хвощове, както и мъхове, като търсят храната си основно по земята. Повече...


Абиотични фактори

Средногодишни и средномесечни температури в типичните местообитания за глухаря. Въпросът за влиянието на температурата върху активността, преживяемостта и размножителния успех на глухаря като цяло не е проучен у нас. Установено е, че при по-ниски температури и по-обилни снеговалежи през ранната пролет (март–април) има забавяне на активното токуване на вида. В Словакия е установено, че до 21% от мътилата могат да бъдат изоставени при твърде студено време и дебела снежна покривка през месец май. Температурата е важен фактор, определящ денонощната активност на глухаря през зимните месеци, като в най-студените утринни часове глухарите са неактивни, за да не губят много енергия. Повече...

Лимитиращи фактори от антропогенен характер

БезпокойствоБезпокойството по време на токуване, мътене и отглеждане на малките е една от основните причини за намаляването на глухаря в Западна Европа и е сериозна заплаха за вида в България. Влияние на ваканционни селища, рекреационни зони и ски курорти Тъй като предпочита „по-тихите“ части на гората, райони, които са посещавани често за спорт, туризъм, рекреация и др., могат да бъда загубени като местообитания на глухаря. Това може да се случи дори когато характеристиките на самото местообитание останат непроменени, поради силната чувствителност на вида към безпокойство. Повече...

Ловуване. Влияние на пролетния лов

Законният лов на глухари в България е концентриран в няколко ловни стопанства, ползването е устойчиво, като в по-голяма част от токовищата в страната не се ловува (поне не законно) и като цяло няма значително негативно въздействие върху вида. Настоящият ловен сезон е от 15 април до 15 май (Приложение № 4 към чл. 54 на Закона за лова и опазване на дивеча). Пролетният лов е традиционен, атрактивен за ловен туризъм и сравнително по-успешен, но въпреки това има някои недостатъци. Изваждането на доминиращи мъжки в началото на размножителния период води до намаляване на генетичното разнообразие и нарушаване на социалната структура в токовищата. Повече...

Промяна и фрагментиране на местообитания

Глухарят е типичен обитател на бореалните гори. Българските популации са на южната граница на ареала му и обитават била и върхове с надморска височина над 1200 м, което създава естествена фрагментация - находища с малки (изолирани) популации, които като цяло са по-уязвими и с по-голям риск да изчезнат. Няколко години с неблагоприятен климат или няколко женски, убити от хищници могат доведат до изчезването на една малка популация. Намаляването на размера или влошаването на качеството на подходящите за вида местообитания, увеличава риска от изчезването на находища. В това отношение най-уязвими са периферните и свързващите популации. В много случаи това създава т.нар. "домино ефект" и води до изчезване на други периферни и свързващи популации. Повече...