Ролята на глухаря като индикатор за качествата на местообитанията и биоразнообразието

Глухарят - индикаторен вид за здрави екосистеми от зрели иглолистни гори

Структурата на гората е важно условие, определящо доколко едно местообитание е подходящо за наличието на глухари в него. На много места (включително и в България) е доказано, че глухарът е силно привързан към стари сукцесионни на горски съобщества. Установено е, че при редукция на площта на старите гори с 30%, местообитанието на ландшафтно ниво става неподходящо за вида, защото не може да поддържа достатъчен брой токовища, осигуряващи дългосрочна жизненост на локалните субпопулации. Поради тази причина, досега видът се счита за индикатор за здрави и зрели иглолистни гори.

Индикаторната роля на вида за зрели иглолистни гори не е константна и зависи от географския район, естествената история на горите в района, особеностите на локалните популации и от мащаба на изследването.

Глухарят – индикаторен вид за високо биоразнообразие в горските екосистеми

Установено е, че около токовища на глухари биоразнообразието на безгръбначната и гръбначна фауна като цяло е по-високо, в сравнение със съседни райони, в които видът не е представен, което определя вида като индикатор за високо биоразнообразие или т.н. „umbrella species” (флагов вид).