Разпространение, таксономия и численост на вида

Глухарът е типичен палеарктичен вид с борео-монтанно разпространение. Ареалът му се простира от Иберийския полуостров и Шотландия (където е интродуциран) на изток до северозападен Сибир, където е асоцииран основно със зоната на тайгата. На юг се среща в някои планини на Западна, Централна и Южна Европа, както и в Русия. Разпространението на вида до голяма степен зависи от това на белия бор и черната боровинка.
Понастоящем в България се среща основно между 1100 и 2200 м надм. в., като разпространението му е петнисто и обхваща по-високите планини в страната: Рила, Пирин, Западни и Централни Родопи, Славянка и Западна Стара планина.

Таксономия
Известни са 12 подвида на глухаря (Tetraourogallus).
Най-голяма е групата от подвидове в Източна Европа и Азия, където се срещат 5 подвида:
1) T. u. pleskei – разпространен в Беларус и Европейската част на Русия.
2) T. u. obsoletus – среща се в Северна Русия и Сибир.
3) T. u. volgensis – обитава югоизточна Русия.
4) T. u. uralensis – обитава Урал и югозападен Сибир.
5) T. u. taczanowskii – ареала му се простира от централната част на Сибир до Алтай.
В Северна Европа обитават други 3 подвида:
1) T. u. urogallus – среща се на Скандинавския полуостров, но е интродуциран в Шотландия
2) T. u. karelicus – разпространен е във Финландия.
3) T. u. lonnbergi – обитава полуостров Кола.
В Западна, Централна и Южна Европа се срещат 4 подвида:
1) T. u. major – доминира и обхваща Централна Европа и Алпите
2) T. u. cantabricus – среща се на Иберийския полуостров обитава Кантабрийските планини
3) T. u. aquitanus – среща се на Иберийския полуостров, обитава Пиринеите
4) T. u. rudolfi- ареала му се простира на Балканския полуостров, в това число и България. Установен е в Карпатите, Западни Родопи и Пирин планина.

Численост
Размерът на популацията се оценява на 1200 – 2200 токуващи мъжки.