За проекта

Проект „Насърчаване на природосъобразно управление на горите, развитие на бизнес партньорства и устойчив лов за опазване и ефективно управление на глобално значимо биологично разнообразие в бореалните гори на Рило-Родопския масив”

Партньори по проекта:

  1. Природозащитно сдружение „Биосфера“
  2. Българска фондация „Биоразнообразие” - клон Източни Родопи
  3. Ловно-рибарско дружество „Девин”
  4. Дирекция на Национален парк ”Рила”

ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА
Планираните в рамките на проекта дейности, земите и горите в горския фонд на и около територията на Западни Родопи и НП „Рила” (фигура 1). По отношение на административното делене това включва 2 планови региона: Южен Централен с областите Пловдивска (част от общини Асеновград, Кричим и Лъки), Пазарджишка (Велинград, Ракитово, Батак) и Смолянска (Борино, Девин, Чепеларе, Смолян, Баните и част от общ. Рудозем) и Югозападен в рамките, на който попадат част от Западни Родопи (общините Гърмен, Сатовча и Белица) и НП „Рила” с областите Благоевград (община Благоевград), Кюстендил (община Дупница, Рила и Сапарева Баня) и София (общини Самоков, Долна Баня и Костенец).

gluhar_proekt II
Фигура 1. Териториален обхват на проекта

Рило-Родопския масив, представлява основен процент от естествените горски екосистеми в България, отличаващи се с глобално значимо биологично и ландшафтно разнообразие, културна и естетическа стойност. Горите в Рило-Родопския масив представляват и един от най-важните източници на повърхностни води в страната. Територията е от национално значение по отношения развитието на туризма в България.

Поради високата природна стойност, социално-икономическо и културно значение в района на Рила планина са създадени значителни по площ защитени територии. Не тека стои въпроса с мрежата от защитени територии в Западни Родопи, където броя им е незначителен предвид високото биологично разнообразие. На практика там мрежата от ЗТ е незавършена и не работи адекватно. Мрежата от защитени зони към настоящия момент също не функционира. Причините са липса на управление, контрол, работещ механизъм за оценка на въздействията, достъпна информация и модели за концепцията и ползите от мрежата сред местните общности и др..

Показателен пример в това отношение е, че до началото на 2009г. няма нито една оценки за съвместимост (ОС) на лесо- или лово- устройствен проект или годишен план за ползване в горите. Още по-тревожен е факта, че дори да бъдат инициирани ОС, на този етап за голям процент от територията на Рило-Родопския масив, няма детайлни данни, които да се ползват за ефективна оценка 1 и вземане на адекватни управленски решения. Ако бъдат прилагани стандартните методики за проучване и мониторинг на биологичното разнообразие ще бъде необходим широк диапазон от време и огромен човешки ресурс за ефективната защита на територии от значения за опазване на биологичното разнообразие.

Въпреки функционалното си единство, управлението и ползванията в горските екосистеми извън мрежата от ЗТ се осъществяват предимно на база икономически аргументи. Поради липсата на адекватна информация за биологичното разнообразие ползванията предвидени в ЛУП не са съобразени с екосистемните функции на горите. В комбинация с инфраструктурните проекти в областта на туризма, горското стопанство и енергетиката, и бракониерски набези, се стига до влошаване на качеството, фрагментира и загуба на местообитания., свиване на ареала и изчезването на микропопулации на консервационно значими видове. Това рефлектира и върху устойчивото развитие на местните общности, сред които липсват достъпна информация и разбираеми модели за ползите от опазването и устойчивото ползване на природните ресурси.

С настоящето проектно предложение предвиждаме прилагането на интегрирани мерки за идентифициране и ефективна защита на ключови от гледна точка на екосистемните функции и биологично разнообразие гори, чрез редуциране на времевия, финансов и човешки ресурс и извеждане на общи интереси за всички страни в процеса. В основата на избрания подход стои прилагането на природозащитната концепция за „чадъровите видове” 2. Като такъв вид е избран глухара (Tetrao urogallus). Видът предпочита вековни гори. Популацията му е намаляваща и обект на защита в по-голяма част от европейските страни. Включен е в приложение I, II-2 и III на Директива за птиците. У нас е включен в Националната Червена книга, но е обект на икономическо ползване като ловен вид. Опазването на местата и местообитанията от ключово значение за глухара, осигурява опазването на широк диапазон консервационно значими видове и ключови горски екосистеми. Видът е добре разпознаваем и ценен от местните общности, поради икономическата му стойност като популярен ловен обект. Това прави избора му ключов за приемане на прилагането на конкретни природозащитната мерки от местните общности, заинтересованите институции и организации, в лицето на: Държавна агенция по горите с регионалните и структури; Национална служба за защита на природата с регионалните и структури (РИОСВ); Дирекция на НП „Рила”; частни и общински горовладелци; Ловно рибарски дружества и частни ловни стопанства; местни и национални НПО, местни инициативни групи (МИГ); хотелиери и туроператори.

С проекта целим насърчаването на природосъобразно управление на горите, развитие на бизнес партньорства и устойчив лов за опазване и ефективно управление на консервационно значими местообитания и видове в Западни Родопи и Рила, чрез:

  1. Разработване и представяне пред местните заинтересовано страни, модел за природно ориентиран бизнес на база устойчиво ползване и опазване на глухара и местообитанията му.
  2. Създаване на научна основа, анализ и детайлно планиране и прилагане на дейности и политики относно опазване, възстановяване и устойчиво управление на горски екосистеми с глобално значимо биологично разнообразие.;
  3. Подобряване на информираността, капацитета, координацията и партньорство между институции, местни общности, неправителствени организации (НПО) и бизнеса за опазване и устойчиво ползване на горските екосистеми.

За постигане на целите предвиждаме, Създаване и презентиране на екотуристически продукт за наблюдение на глухари и съпътстваща бореална фауна; Издаване (разработване и публикуване) нам ръководство  „Най-добрите практики при за наблюдение на глухар и бореална фауна и устойчиво управлението на горите”. Картиране на разпространението и токовищата на вида и анализ на заплахите в Западни Родопи и НП „Рила”, Реализиране на проучване на индикаторните параметри на глухаря; Разработване и депозиране на Задание за План за действие за опазване на глухара в България; Разработване на модели и анализи за план за действие за опазване и устойчиво ползване на глухара и местообитанията му в България; Интегриране на мерките заложени в разработения план в национални и регионални документи, касаещи лова и управлението на горите; Разработване на модели и анализи на база ГИС; Идентифициране на територии значими за опазване на консервационно значими видове и местообитания и изготвяне на предложение и документация за обявяване на ЗМ за осигуряване на законова защита. Закупуване и монтиране на два броя слънчеви инсталации; Провеждане на обучение на служители и членове на ЛРД „Девин” и НП „Рила” за прилагане на законодателството и мониторинг на биологичното разнообразие,Организиране и провеждане на съвместни контролни проверки между структурите на МОСВ, НУГ, НС Полиция и НПО по прилагане на природозащитното и ловно законодателство; Провеждане на информационна кампания и разработване и отпечатване на информационни материали (календар); Обновяване с актуална информация на подстраница за глухара към страницата на БФБ.


1. Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми и проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, в сила от 11.09.2007 г., приета с ПМС № 201 от 31.08.2007 г. Обн. ДВ. бр.73 от 11 Септември 2007г.

2. Umbrella species are species selected for making conservation related decisions, typically because protecting these species indirectly protects the many other species that make up the ecological community of its habitat. Species conservation can be subjective because it is hard to determine the status of many species.