Местообитания

Местообитания на вида в световен мащаб

В Европа глухарят обитава главно планински райони между 1200 и 2000 м надм. в., но на места се среща и по-ниско. Структурата на гората е основният фактор, който определя доколко едно местообитание е подходящо за глухари. Типичното местообитание на вида представлява късни сукцесионни стадии на иглолистни съобщества, формирани както от ела, така и от смърч. В по-редки случаи, видът обитава смесени широколистно-иглолистни гори, като участващите листопадни дървесни видове най-често са бреза, трепетлика или бук. По изключение обитава и интродуцирани иглолистни дървета. Отделни популации в Южна Европа и Русия обитават и чисти широколистни гори: съобщества на дъб, на бук и смесени буково-дъбови гори.

Местообитания на вида в Родопите и България

У нас, глухарят обитава основно иглолистни гори: главно чисти и смесени съобщества на бял бор, но също така черен бор, бяла мура, смърч и черна мура. По-рядко се среща в смесени широколистно-иглолисти горски съобщества и по изключение – в чисти широколистни съобщества, главно на бук, а при горната граница на гората понякога навлиза и в зоната на клека.

Микроместообитания на вида по време на токуване

Местата за токуване обикновено са разположени в стари и просветлени гори, но понякога видът формира токовища и в млади гори.
При полеви проучвания е установено, че в Западни Родопи типично микроместообитание, което заема вида по време на токуване, са основно стари (>80 г.) иглолистни съобщества с участие на бял бор или смърч, както и смесени бял борово-смърчови. В отделни случаи токовищата са разположени и в смесени иглолистно-шириколистни съобщества –бялборово-букови, елово-букови, смърчово-букови и смърчово-елово-букови. Има данни за присъствие на глухари през размножителния период и в чисти букови съобщества. Обикновено токовищата са разположени на била и по-рядко по склонове, главно с източно, но също така и с югозападно, югоизточно или южно изложение. Ниският тревен етаж, в състава на който спада и черната боровинка, е представен на почти всички токовища и вероятно играе важна роля за успешното протичане на токуването.

Микроместообитания на вида при отглеждане на малките

След излюпване на малките, женските с люпилата си се придържат към местности с богата наземна растителност (папрати, боровинкови и др. храсти), която служи за прикритие при придвижвани и търсене на храна през периода, когато малките още не летят добре. Понякога кокошките с поотраснали малки в люпилото търсят храна в по-открити микроместообитания като заблатени горски местности и в зоната на клека.

Структури на ИАГ в Западни Родопи, в границите на които попадат местообитания на глухари

Площта на местообитанията е определена съгласно тествания хабитатен модел за разпространение на вида по Николов и др., 2010